Пътят на Европа към сигурност без САЩ
Една година след второто президентство на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, Европа получи посланието да поеме повече отговорност за личната си сигурност. Разходите за защита в цяла Европа са се нараснали с съвсем 80 % през 2025 година по отношение на годината преди Русия да нахлуе в Украйна, сподели ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на Мюнхенската конференция по сигурността. Но се появиха конкурентни визии за това по какъв начин да се ръководи преходът. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи предишния месец, че европейските водачи могат да „ продължат да мечтаят “, в случай че считат, че могат да защитят континента без поддръжката на Съединени американски щати. В Мюнхен Фон дер Лайен го смъмри, като сподели, че Европейски Съюз би трябвало да вкара в живота своя лична уговорка за взаимна защита. По създание тя показа блока като опция на НАТО като поръчител за сигурността.
Визията на Рюте преглежда европейската защита като дирек в границите на НАТО, а не като независима единица. Военният съюз, споделя той, би трябвало да дефинира стандарти и цели за качества, до момента в който Европейски Съюз се придържа към мощните си страни в активизирането на финансиране и ръководството на индустриалното контролиране. Европа би трябвало да купи това, което работи и от което се нуждае в този момент – даже в случай че това значи да изразходва европейски средства за американско оръжие.
Фон дер Лайен упорства, че Европа би трябвало да е способна да работи без значение. Като се имат поради въпросите по отношение на уговорките на Съединени американски щати към Европа, повдигнати да вземем за пример от заканите на Тръмп за Гренландия, тя твърди, че Европейски Съюз би трябвало да употребява европейски фондове за публични поръчки, с цел да построи европейския промишлен комплекс, даже в случай че това нервира Вашингтон.
И двамата водачи в действителност са прави. Тъй като ще са нужни години на съгласувани старания, с цел да може Европа да се приближи до „ стратегическа автономност “, тя би трябвало да построи своите качества в границите на НАТО и деликатно да ръководи връзките със Съединени американски щати. Но континентът би трябвало да се придвижи колкото може по-бързо и ефикасно към точката, в която може да работи самичък, в случай че е належащо. Движението по двете коловози ще изисква внимателен акт на балансиране; актът на Rutte-Von der Leyen „ положително ченге, неприятно ченге “ има своите преимущества. Ласкателството на шефа на НАТО „ баща Тръмп “ обаче може да отиде прекомерно надалеч – както съгласно известията му споделиха някои водачи в Мюнхен.
Също по този начин не е безразсъдно общата самодейност Safe, финансирана от дълг на Европейски Съюз в размер на 150 милиарда евро, да изисква 65 % европейско наличие и най-малко две европейски страни да вземат участие във всеки план. Това е единствено част от общата цел за активизиране на 800 милиарда евро за превъоръжаване до 2030 година, огромна част от останалото идва от национални разноски и заеми.
Освен това, с цел да може Европа да построи качествата, от които се нуждае, тя би трябвало да следва няколко целта. Първо, нейната обща отбранителна индустриална база би трябвало да се простира надалеч оттатък Европейски Съюз, с цел да включва Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария и други. Второ, нейните най-големи страни, по-специално, би трябвало да преминат оттатък привързаността си към националните първенци и да преследват същински общоевропейски доставки на най-хубавите системи с най-хубава стойност. Това изисква доверие сред страните, може би даже по-голямо, в сравнение с при шерване на валута или загуба на граничен надзор.
Необходима е паралелна смяна на мисленето, с цел да се подсигурява, че европейските страни се превъоръжават, с цел да се бият – или да възпират – идната война, а не последната. Висши немски чиновници трябваше да обещаят да насочат повече пари към нововъведения и започващи компании, откакто анализатори и участници на пазара упрекнаха Берлин, че влага прекалено много от финансирането си за превъоръжаване в стандартни оръжия като танкове, облагодетелствайки най-много одобрени производители на оръжие.
Както мозъчният концерн Център за европейски политически проучвания твърди, Европа би трябвало да понижи зависимостта от Съединени американски щати, като търси стратегическа автономност на първо място в идващото потомство военни технологии — като противоракетна защита, хиперзвукови оръжия и стратегически активи като облак, AI и квантови калкулации и дронове. Независимо дали за попречване на война в Европа или предугаждане на това, което Съединени американски щати на Тръмп могат да създадат по-нататък, има смисъл да се надяваме на най-хубавото, до момента в който планираме най-лошото.
